фанте

Речник на българския език

фантѐ съществително име, среден род (тип 65) редактиране

Значение

мн. фантѐта, ср.
1. Жарг. Полицай.
2. Остар. Карта за игра вале.

Грешни изписвания (1)

  • фънте

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. фан-те
членувано фан-те-то
мн.ч. фан-те-та
членувано фан-те-та-та