фалшименто

Речник на българския език

фалшименто съществително име, среден род (тип 301) редактиране

Значение

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. фал-ши-мен-то
членувано фал-ши-мен-то-то
мн.ч.
членувано