фалцет

Речник на българския език

фалцѐт съществително име, мъжки род (тип 7) редактиране

Значение

м., само ед.
1. Висок мъжки глас, променен по посока на женски или на детски. Неприятен фалцет.
2. Пеене с такъв глас. Пея с фалцет.

Грешни изписвания (1)

  • фълцет

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. фал-цет
непълен член фал-це-та
пълен член фал-це-тът
мн.ч. фал-це-ти
членувано фал-це-ти-те
бройна форма фал-це-та
звателна форма