фалта

Речник на българския език

фа̀лта съществително име, женски род (тип 41) редактиране

Значение

Грешни изписвания (1)

  • фалтъ

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. фал-та
членувано фал-та-та
мн.ч. фал-ти
членувано фал-ти-те
звателна форма