фактура

Речник на българския език

факту̀ра съществително име, женски род (тип 41) редактиране

Значение

мн. факту̀ри, ж. Документ, сметка с подробно описание на продадена/купена стока.
прил. факту̀рен, факту̀рна, факту̀рно, мн. факту̀рни.

Грешни изписвания (3)

  • фактуръ
  • фъктура
  • фъктуръ

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. фак-ту-ра
членувано фак-ту-ра-та
мн.ч. фак-ту-ри
членувано фак-ту-ри-те
звателна форма