факир

Речник на българския език

факѝр съществително име, мъжки род (тип 7) редактиране

Значение

мн. факѝри, м.
1. Човек, който прави фокуси, чудеса; фокусник.
2. Прен. Разг. Много сръчен, много обигран човек. Той е факир в банковите дела.
прил. факѝрски, факѝрска, факѝрско, мн. факѝрски.

Грешни изписвания (1)

  • фъкир

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. фа-кир
непълен член фа-ки-ра
пълен член фа-ки-рът
мн.ч. фа-ки-ри
членувано фа-ки-ри-те
бройна форма фа-ки-ра
звателна форма