учленителен

Речник на българския език

учленѝтелен прилагателно име (тип 79) редактиране

Значение

Грешни изписвания (15)

  • очленителен
  • очленителин
  • очленитилен
  • очленитилин
  • очлинителен
  • очлинителин
  • очлинитилен
  • очлинитилин
  • учленителин
  • учленитилен
  • учленитилин
  • учлинителен
  • учлинителин
  • учлинитилен
  • учлинитилин

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед. ч. м. р. уч-ле-ни-те-лен
непълен член уч-ле-ни-тел-ния
пълен член уч-ле-ни-тел-ни-ят
ж. р. уч-ле-ни-тел-на
членувано уч-ле-ни-тел-на-та
ср. р. уч-ле-ни-тел-но
членувано уч-ле-ни-тел-но-то
мн. ч. уч-ле-ни-тел-ни
членувано уч-ле-ни-тел-ни-те