учетворен

Речник на българския език

1. учетворѐн прилагателно име (тип 76) редактиране

Значение

Грешни изписвания (7)

  • очетворен
  • очетвурен
  • очитворен
  • очитвурен
  • учетвурен
  • учитворен
  • учитвурен

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед. ч. м. р. учет-во-рен
непълен член учет-во-ре-ния
пълен член учет-во-ре-ни-ят
ж. р. учет-во-ре-на
членувано учет-во-ре-на-та
ср. р. учет-во-ре-но
членувано учет-во-ре-но-то
мн. ч. учет-во-ре-ни
членувано учет-во-ре-ни-те

2. учетворен — мин. страд. прич. м. р.

учетворен е производна форма на учетворя (мин. страд. прич. м. р.).