учестен

Речник на българския език

1. учестен прилагателно име (тип 76) редактиране

Значение

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед. ч. м. р. учес-тен
непълен член учес-те-ния
пълен член учес-те-ни-ят
ж. р. учес-те-на
членувано учес-те-на-та
ср. р. учес-те-но
членувано учес-те-но-то
мн. ч. учес-те-ни
членувано учес-те-ни-те

2. учестен — мин. страд. прич. м. р.

учестен е производна форма на учестя (мин. страд. прич. м. р.).