утрояване

Речник на българския език

утроя̀ване съществително име, среден род (тип 71) редактиране

Значение

Грешни изписвания (7)

  • отрояване
  • отроявъне
  • отруяване
  • отруявъне
  • утроявъне
  • утруяване
  • утруявъне

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. ут-ро-я-ва-не
членувано ут-ро-я-ва-не-то
мн.ч. ут-ро-я-ва-ния
членувано ут-ро-я-ва-ни-я-та