утроен

Речник на българския език

1. утроѐн прилагателно име (тип 76) редактиране

Значение

Грешни изписвания (3)

  • отроен
  • отруен
  • утруен

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед. ч. м. р. ут-ро-ен
непълен член ут-ро-е-ния
пълен член ут-ро-е-ни-ят
ж. р. ут-ро-е-на
членувано ут-ро-е-на-та
ср. р. ут-ро-е-но
членувано ут-ро-е-но-то
мн. ч. ут-ро-е-ни
членувано ут-ро-е-ни-те

2. утроен — мин. страд. прич. м. р.

утроен е производна форма на утроя (мин. страд. прич. м. р.).