утро̀ба
—
съществително име, женски род
(тип 41)
Значение
мн. утро̀би, ж.
1. Вътрешна кухина в организма на жена или на женско животно, в която се развива зародишът. В утробата си носи дете.
2. Коремна кухина у човек или животно.
3. Прен. Кухина, вътрешност. Утробата на земята. Утробата на къщата.
прил. утро̀бен, утро̀бна, утро̀бно, мн. утро̀бни.
• Утробен период. — Периодът, когато плодът се развива в утробата на майката.
1. Вътрешна кухина в организма на жена или на женско животно, в която се развива зародишът. В утробата си носи дете.
2. Коремна кухина у човек или животно.
3. Прен. Кухина, вътрешност. Утробата на земята. Утробата на къщата.
прил. утро̀бен, утро̀бна, утро̀бно, мн. утро̀бни.
• Утробен период. — Периодът, когато плодът се развива в утробата на майката.
Синоними
Грешни изписвания (3)
- отроба
- отробъ
- утробъ
Словоформи
С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.
| ед.ч. | ут-ро-ба | |
|---|---|---|
| членувано | ут-ро-ба-та | |
| мн.ч. | ут-ро-би | |
| членувано | ут-ро-би-те | |
| звателна форма | — | |