утро

Речник на българския език

у̀тро съществително име, среден род (тип 54) редактиране

Значение

мн. утра̀, ср.
1. Сутрин. Ранно утро.
2. Забава, концерт, който се провежда преди обед. Музикално утро. Детско утро.

Грешни изписвания (1)

  • утру

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. ут-ро
членувано ут-ро-то
мн.ч. ут-ра
членувано ут-ра-та