утрепване

Речник на българския език

утрѐпване съществително име, среден род (тип 71) редактиране

Значение

Грешни изписвания (7)

  • отрепване
  • отрепвани
  • отрепвъне
  • отрепвъни
  • утрепвани
  • утрепвъне
  • утрепвъни

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. ут-реп-ва-не
членувано ут-реп-ва-не-то
мн.ч. ут-реп-ва-ния
членувано ут-реп-ва-ни-я-та