уточняване

Речник на българския език

уточня̀ване съществително име, среден род (тип 71) редактиране

Значение

Грешни изписвания (7)

  • оточняване
  • оточнявъне
  • отучняване
  • отучнявъне
  • уточнявъне
  • утучняване
  • утучнявъне

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. уточ-ня-ва-не
членувано уточ-ня-ва-не-то
мн.ч. уточ-ня-ва-ния
членувано уточ-ня-ва-ни-я-та