уточнение

Речник на българския език

уточнѐние съществително име, среден род (тип 72) редактиране

Значение

мн. уточнѐния, ср.
1. Уточняване.
2. Обяснения, бележки, корекции, които правят нещо по-точно, по-вярно.

Грешни изписвания (3)

  • оточнение
  • отучнение
  • утучнение

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. уточ-не-ние
членувано уточ-не-ни-е-то
мн.ч. уточ-не-ния
членувано уточ-не-ни-я-та