утежняване

Речник на българския език

утежня̀ване съществително име, среден род (тип 71) редактиране

Значение

Грешни изписвания (7)

  • отежняване
  • отежнявъне
  • отижняване
  • отижнявъне
  • утежнявъне
  • утижняване
  • утижнявъне

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. утеж-ня-ва-не
членувано утеж-ня-ва-не-то
мн.ч. утеж-ня-ва-ния
членувано утеж-ня-ва-ни-я-та