усукан

Речник на българския език

1. усу̀кан прилагателно име (тип 76) редактиране

Значение

Синоними

Грешни изписвания (3)

  • осукан
  • осукън
  • усукън

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед. ч. м. р. усу-кан
непълен член усу-ка-ния
пълен член усу-ка-ни-ят
ж. р. усу-ка-на
членувано усу-ка-на-та
ср. р. усу-ка-но
членувано усу-ка-но-то
мн. ч. усу-ка-ни
членувано усу-ка-ни-те

2. усукан — мин. страд. прич. м. р.

усукан е производна форма на усуча (мин. страд. прич. м. р.).