устрелване

Речник на българския език

устрелване съществително име, среден род (тип 71) редактиране

Значение

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. ус-т-рел-ва-не
членувано ус-т-рел-ва-не-то
мн.ч. ус-т-рел-ва-ния
членувано ус-т-рел-ва-ни-я-та