устрелвам

Речник на българския език

устрѐлвам — преходен глагол от несвършен вид (тип 186ti)

Значение

устрѐлваш, несв. и устрѐлям, св. Разг.
1. Кого, какво. Улучвам, застрелвам. Устрелвам с поглед.
2. Прен. За болест — поразявам, повалям.

Грешни изписвания (3)

острелвам
острелвъм
устрелвъм

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

Лични глаголни форми

Изявително наклонение

Сегашно време

	единствено число	множествено число
1 лице	ус-т-рел-вам	ус-т-рел-ва-ме
2 лице	ус-т-рел-ваш	ус-т-рел-ва-те
3 лице	ус-т-рел-ва	ус-т-рел-ват

Минало свършено време (аорист)

	единствено число	множествено число
1 лице	ус-т-рел-вах	ус-т-рел-вах-ме
2 лице	ус-т-рел-ва	ус-т-рел-вах-те
3 лице	ус-т-рел-ва	ус-т-рел-ва-ха

Минало несвършено време (имперфект)

	единствено число	множествено число
1 лице	ус-т-рел-вах	ус-т-рел-вах-ме
2 лице	ус-т-рел-ва-ше	ус-т-рел-вах-те
3 лице	ус-т-рел-ва-ше	ус-т-рел-ва-ха

Минало неопределено време (перфект)

	единствено число			множествено число
	мъжки род	женски род	среден род	множествено число
1 лице	устрелвал съм	устрелвала съм	устрелвало съм	устрелвали сме
2 лице	устрелвал си	устрелвала си	устрелвало си	устрелвали сте
3 лице	устрелвал е	устрелвала е	устрелвало е	устрелвали са

Минало предварително време (плусквамперфект)

	единствено число			множествено число
	мъжки род	женски род	среден род	множествено число
1 лице	бях устрелвал	бях устрелвала	бях устрелвало	бяхме устрелвали
2 лице	беше устрелвал	беше устрелвала	беше устрелвало	бяхте устрелвали
3 лице	беше устрелвал	беше устрелвала	беше устрелвало	бяха устрелвали

Бъдеще време

	единствено число	множествено число
1 лице	ще устрелвам	ще устрелваме
2 лице	ще устрелваш	ще устрелвате
3 лице	ще устрелва	ще устрелват

Бъдеще предварително време

	единствено число			множествено число
	мъжки род	женски род	среден род	множествено число
1 лице	ще съм устрелвал	ще съм устрелвала	ще съм устрелвало	ще сме устрелвали
2 лице	ще си устрелвал	ще си устрелвала	ще си устрелвало	ще сте устрелвали
3 лице	ще е устрелвал	ще е устрелвала	ще е устрелвало	ще са устрелвали

Бъдеще време в миналото

	единствено число	множествено число
1 лице	щях да устрелвам	щяхме да устрелваме
2 лице	щеше да устрелваш	щяхте да устрелвате
3 лице	щеше да устрелва	щяха да устрелват

Бъдеще предварително време в миналото

	единствено число			множествено число
	мъжки род	женски род	среден род	множествено число
1 лице	щях да съм устрелвал	щях да съм устрелвала	щях да съм устрелвало	щяхме да сме устрелвали
2 лице	щеше да си устрелвал	щеше да си устрелвала	щеше да си устрелвало	щяхте да сте устрелвали
3 лице	щеше да е устрелвал	щеше да е устрелвала	щеше да е устрелвало	щяха да са устрелвали

Преизказно наклонение

Сегашно време в преизказно наклонение
Минало несвършено време в преизказно наклонение (имперфект)

	единствено число			множествено число
	мъжки род	женски род	среден род	множествено число
1 лице	устрелвал съм	устрелвала съм	устрелвало съм	устрелвали сме
2 лице	устрелвал си	устрелвала си	устрелвало си	устрелвали сте
3 лице	ус-т-рел-вал устрелвал е	ус-т-рел-ва-ла устрелвала е	ус-т-рел-ва-ло устрелвало е	ус-т-рел-ва-ли устрелвали са

Минало свършено време в преизказно наклонение (аорист)

	единствено число			множествено число
	мъжки род	женски род	среден род	множествено число
1 лице	устрелвал съм	устрелвала съм	устрелвало съм	устрелвали сме
2 лице	устрелвал си	устрелвала си	устрелвало си	устрелвали сте
3 лице	ус-т-рел-вал устрелвал е	ус-т-рел-ва-ла устрелвала е	ус-т-рел-ва-ло устрелвало е	ус-т-рел-ва-ли устрелвали са

Минало неопределено време в преизказно наклонение (перфект)
Минало предварително време в преизказно наклонение (плусквамперфект)

	единствено число			множествено число
	мъжки род	женски род	среден род	множествено число
1 лице	бил съм устрелвал	била съм устрелвала	било съм устрелвало	били сме устрелвали
2 лице	бил си устрелвал	била си устрелвала	било си устрелвало	били сте устрелвали
3 лице	бил устрелвал бил е устрелвал	била устрелвала била е устрелвала	било устрелвало било е устрелвало	били устрелвали били са устрелвали

Бъдеще време в преизказно наклонение
Бъдеще време в миналото в преизказно наклонение

	единствено число			множествено число
	мъжки род	женски род	среден род	множествено число
1 лице	щял съм да устрелвам	щяла съм да устрелвам	щяло съм да устрелвам	щели сме да устрелваме
2 лице	щял си да устрелваш	щяла си да устрелваш	щяло си да устрелваш	щели сте да устрелвате
3 лице	щял да устрелва щял е да устрелва	щяла да устрелва щяла е да устрелва	щяло да устрелва щяло е да устрелва	щели да устрелват щели са да устрелват

Бъдеще предварително време в преизказно наклонение
Бъдеще предварително време в миналото в преизказно наклонение

	единствено число			множествено число
	мъжки род	женски род	среден род	множествено число
1 лице	щял съм да съм устрелвал	щяла съм да съм устрелвала	щяло съм да съм устрелвало	щели сме да сме устрелвали
2 лице	щял си да си устрелвал	щяла си да си устрелвала	щяло си да си устрелвало	щели сте да сте устрелвали
3 лице	щял да е устрелвал щял е да е устрелвал	щяла да е устрелвала щяла е да е устрелвала	щяло да е устрелвало щяло е да е устрелвало	щели да са устрелвали щели са да са устрелвали

Условно наклонение

	единствено число			множествено число
	мъжки род	женски род	среден род	множествено число
1 лице	бих устрелвал	бих устрелвала	бих устрелвало	бихме устрелвали
2 лице	би устрелвал	би устрелвала	би устрелвало	бихте устрелвали
3 лице	би устрелвал	би устрелвала	би устрелвало	биха устрелвали

Повелително наклонение

единствено число	множествено число
ус-т-рел-вай	ус-т-рел-вай-те

Причастия (отглаголни прилагателни)

Минало страдателно причастие

единствено число	мъжки род		ус-т-рел-ван
		непълен член	ус-т-рел-ва-ния
		пълен член	ус-т-рел-ва-ни-ят
	женски род		ус-т-рел-ва-на
	женски род	членувано	ус-т-рел-ва-на-та
	среден род		ус-т-рел-ва-но
	среден род	членувано	ус-т-рел-ва-но-то
множествено число			ус-т-рел-ва-ни
множествено число		членувано	ус-т-рел-ва-ни-те

Минало свършено деятелно причастие

единствено число	мъжки род		ус-т-рел-вал
		непълен член	ус-т-рел-ва-лия
		пълен член	ус-т-рел-ва-ли-ят
	женски род		ус-т-рел-ва-ла
	женски род	членувано	ус-т-рел-ва-ла-та
	среден род		ус-т-рел-ва-ло
	среден род	членувано	ус-т-рел-ва-ло-то
множествено число			ус-т-рел-ва-ли
множествено число		членувано	ус-т-рел-ва-ли-те

Минало несвършено деятелно причастие

единствено число	мъжки род	ус-т-рел-вал
	женски род	ус-т-рел-ва-ла
	среден род	ус-т-рел-ва-ло
множествено число		ус-т-рел-ва-ли

Сегашно деятелно причастие

единствено число	мъжки род		ус-т-рел-ващ
		непълен член	ус-т-рел-ва-щия
		пълен член	ус-т-рел-ва-щи-ят
	женски род		ус-т-рел-ва-ща
	женски род	членувано	ус-т-рел-ва-ща-та
	среден род		ус-т-рел-ва-що
	среден род	членувано	ус-т-рел-ва-що-то
множествено число			ус-т-рел-ва-щи
множествено число		членувано	ус-т-рел-ва-щи-те

Деепричастие (отглаголно наречие)

ус-т-рел-вай-ки

Връзки

Вход