устрелвал

Речник на българския език

1. устрелвал — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

устрелвал е производна форма на устрелвам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. устрелвал — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

устрелвал е производна форма на устрелвам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

3. устрелвал — мин. деят. св. прич. м. р.

устрелвал е производна форма на устрелвам (мин. деят. св. прич. м. р.).

4. устрелвал — мин. деят. несв. прич. м. р.

устрелвал е производна форма на устрелвам (мин. деят. несв. прич. м. р.).