усредняване

Речник на българския език

усредня̀ване съществително име, среден род (тип 71) редактиране

Значение

Грешни изписвания (7)

  • осредняване
  • осреднявъне
  • осридняване
  • осриднявъне
  • усреднявъне
  • усридняване
  • усриднявъне

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. ус-ред-ня-ва-не
членувано ус-ред-ня-ва-не-то
мн.ч. ус-ред-ня-ва-ния
членувано ус-ред-ня-ва-ни-я-та