успяване

Речник на българския език

успя̀ване съществително име, среден род (тип 71) редактиране

Значение

Грешни изписвания (7)

  • оспяване
  • оспявани
  • оспявъне
  • оспявъни
  • успявани
  • успявъне
  • успявъни

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. ус-пя-ва-не
членувано ус-пя-ва-не-то
мн.ч. ус-пя-ва-ния
членувано ус-пя-ва-ни-я-та