успореден

Речник на българския език

у̀спореден прилагателно име (тип 79) редактиране

Значение

у̀споредна, у̀споредно, мн. у̀споредни, прил.
1. Който с всичките си точки е еднакво отдалечен от друг; паралелен. Успоредни прави.
2. Прен. Който се извършва в едно и също време с друг.
същ. у̀споредност, успоредността̀, ж.

Грешни изписвания (7)

  • успоредин
  • успориден
  • успоридин
  • успуреден
  • успуредин
  • успуриден
  • успуридин

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед. ч. м. р. ус-по-ре-ден
непълен член ус-по-ред-ния
пълен член ус-по-ред-ни-ят
ж. р. ус-по-ред-на
членувано ус-по-ред-на-та
ср. р. ус-по-ред-но
членувано ус-по-ред-но-то
мн. ч. ус-по-ред-ни
членувано ус-по-ред-ни-те