усоен

Речник на българския език

усо̀ен прилагателно име (тип 85) редактиране

Значение

усо̀йна, усо̀йно, мн. усо̀йни, прил.
1. Който не се огрява от слънце; влажен, студен.
2. За стая, къща — който е винаги хладен, мрачен. Усойна стая.

Грешни изписвания (3)

  • осоен
  • осоин
  • усоин

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед. ч. м. р. усо-ен
непълен член усой-ния
пълен член усой-ни-ят
ж. р. усой-на
членувано усой-на-та
ср. р. усой-но
членувано усой-но-то
мн. ч. усой-ни
членувано усой-ни-те