усое

Речник на българския език

усо̀е съществително име, среден род (тип 65) редактиране

Значение

ср., само ед. Разг. Неогрявано от слънце, сенчесто, хладно място.

Грешни изписвания (3)

  • осое
  • осои
  • усои

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. усое
членувано усо-е-то
мн.ч. усо-е-та
членувано усо-е-та-та