услуга

Речник на българския език

услу̀га съществително име, женски род (тип 41) редактиране

Значение

мн. услу̀ги, ж.
1. Действие в полза или в изгода на друг (човек, учреждение и др.). Правя услуга. Моля за услуга.
2. Обикн. мн. Битово обслужване, улеснения. Комунални услуги. Пощенски услуги.
Мечешка услуга.Разг. Услуга, която е замислена като вреда или се оказва вредна.
В услуга на. — За доброто на.

Грешни изписвания (3)

  • ослуга
  • ослугъ
  • услугъ

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. ус-лу-га
членувано ус-лу-га-та
мн.ч. ус-лу-ги
членувано ус-лу-ги-те
звателна форма