уседяване

Речник на българския език

уседяване съществително име, среден род (тип 71) редактиране

Значение

Грешни изписвания (1)

  • уседъване

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. усе-дя-ва-не
членувано усе-дя-ва-не-то
мн.ч. усе-дя-ва-ния
членувано усе-дя-ва-ни-я-та