урсуз

Речник на българския език

урсу̀з съществително име, мъжки род (тип 7) редактиране

Значение

прил., неизм. Разг. Който е лош, проклет, злобен, инат.

Грешни изписвания (2)

  • орсус
  • урсус

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. ур-суз
непълен член ур-су-за
пълен член ур-су-зът
мн.ч. ур-су-зи
членувано ур-су-зи-те
бройна форма ур-су-за
звателна форма