урина

Речник на българския език

урѝна съществително име, женски род (тип 41) редактиране

Значение

ж., само ед. Отделяна от организма чрез бъбреците течност, която съдържа отпадъчни вещества; пикоч.

Грешни изписвания (3)

  • орина
  • оринъ
  • уринъ

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. ури-на
членувано ури-на-та
мн.ч. ури-ни
членувано ури-ни-те
звателна форма