уретрит

Речник на българския език

уретрѝт съществително име, мъжки род (тип 7) редактиране

Значение

м., само ед.
мед. Възпаление на пикочния канал.

Грешни изписвания (3)

  • оретрит
  • оритрит
  • уритрит

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. урет-рит
непълен член урет-ри-та
пълен член урет-ри-тът
мн.ч. урет-ри-ти
членувано урет-ри-ти-те
бройна форма урет-ри-та
звателна форма