уреждане

Речник на българския език

уреждане съществително име, среден род (тип 71) редактиране

Значение

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. уреж-да-не
членувано уреж-да-не-то
мн.ч. уреж-да-ния
членувано уреж-да-ни-я-та