уредче

Речник на българския език

уредче съществително име, среден род (тип 65) редактиране

Значение

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. уред-че
членувано уред-че-то
мн.ч. уред-че-та
членувано уред-че-та-та