уравняване

Речник на българския език

уравня̀ване съществително име, среден род (тип 71) редактиране

Значение

Грешни изписвания (7)

  • оравняване
  • оравнявъне
  • оръвняване
  • оръвнявъне
  • уравнявъне
  • уръвняване
  • уръвнявъне

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. урав-ня-ва-не
членувано урав-ня-ва-не-то
мн.ч. урав-ня-ва-ния
членувано урав-ня-ва-ни-я-та