уравновесяване

Речник на българския език

уравновеся̀ване съществително име, среден род (тип 71) редактиране

Значение

Грешни изписвания (31)

  • оравновесяване
  • оравновесявъне
  • оравновисяване
  • оравновисявъне
  • оравнувесяване
  • оравнувесявъне
  • оравнувисяване
  • оравнувисявъне
  • оръвновесяване
  • оръвновесявъне
  • оръвновисяване
  • оръвновисявъне
  • оръвнувесяване
  • оръвнувесявъне
  • оръвнувисяване
  • оръвнувисявъне
  • уравновесявъне
  • уравновисяване
  • уравновисявъне
  • уравнувесяване
  • уравнувесявъне
  • уравнувисяване
  • уравнувисявъне
  • уръвновесяване
  • уръвновесявъне
  • уръвновисяване
  • уръвновисявъне
  • уръвнувесяване
  • уръвнувесявъне
  • уръвнувисяване
  • уръвнувисявъне

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. урав-но-ве-ся-ва-не
членувано урав-но-ве-ся-ва-не-то
мн.ч. урав-но-ве-ся-ва-ния
членувано урав-но-ве-ся-ва-ни-я-та