уравниловка

Речник на българския език

уравнило̀вка съществително име, женски род (тип 41) редактиране

Значение

ж., само ед. Необосновано механично изравняване, обикн. на доходи или качества на отделни лица. Действа принципът на уравниловката.

Грешни изписвания (31)

  • оравнеловка
  • оравнеловкъ
  • оравнелофка
  • оравнелофкъ
  • оравниловка
  • оравниловкъ
  • оравнилофка
  • оравнилофкъ
  • оръвнеловка
  • оръвнеловкъ
  • оръвнелофка
  • оръвнелофкъ
  • оръвниловка
  • оръвниловкъ
  • оръвнилофка
  • оръвнилофкъ
  • уравнеловка
  • уравнеловкъ
  • уравнелофка
  • уравнелофкъ
  • уравниловкъ
  • уравнилофка
  • уравнилофкъ
  • уръвнеловка
  • уръвнеловкъ
  • уръвнелофка
  • уръвнелофкъ
  • уръвниловка
  • уръвниловкъ
  • уръвнилофка
  • уръвнилофкъ

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. урав-ни-лов-ка
членувано урав-ни-лов-ка-та
мн.ч. урав-ни-лов-ки
членувано урав-ни-лов-ки-те
звателна форма