упрекване

Речник на българския език

упрѐкване съществително име, среден род (тип 71) редактиране

Значение

Грешни изписвания (7)

  • опрекване
  • опреквани
  • опреквъне
  • опреквъни
  • упреквани
  • упреквъне
  • упреквъни

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. уп-рек-ва-не
членувано уп-рек-ва-не-то
мн.ч. уп-рек-ва-ния
членувано уп-рек-ва-ни-я-та