упражнителен

Речник на българския език

упражнителен прилагателно име (тип 79) редактиране

Значение

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед. ч. м. р. уп-раж-ни-те-лен
непълен член уп-раж-ни-тел-ния
пълен член уп-раж-ни-тел-ни-ят
ж. р. уп-раж-ни-тел-на
членувано уп-раж-ни-тел-на-та
ср. р. уп-раж-ни-тел-но
членувано уп-раж-ни-тел-но-то
мн. ч. уп-раж-ни-тел-ни
членувано уп-раж-ни-тел-ни-те