управителка

Речник на българския език

упра̀вителка съществително име, женски род (тип 41) редактиране

Значение

мн. упра̀вителки, ж. Жена управител.

Грешни изписвания (15)

  • оправетелка
  • оправетелкъ
  • оправетилка
  • оправетилкъ
  • оправителка
  • оправителкъ
  • оправитилка
  • оправитилкъ
  • управетелка
  • управетелкъ
  • управетилка
  • управетилкъ
  • управителкъ
  • управитилка
  • управитилкъ

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. уп-ра-ви-тел-ка
членувано уп-ра-ви-тел-ка-та
мн.ч. уп-ра-ви-тел-ки
членувано уп-ра-ви-тел-ки-те
звателна форма