упокой

Речник на българския език

1. упоко̀й — съществително име, мъжки род (тип 32) редактиране

Значение

м.
• За упокой. — Спец. За молитва — за успокоение на душата на мъртвия.

Грешни изписвания (3)

  • опокой
  • опукой
  • упукой

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. упо-кой
непълен член упо-коя
пълен член упо-ко-ят
мн.ч. упо-кои
членувано упо-ко-и-те
бройна форма упо-коя
звателна форма —

2. упокой — повелително наклонение, ед. ч.

упокой е производна форма на упокоя (повелително наклонение, ед. ч.).

Връзки