упадане

Речник на българския език

упа̀дане съществително име, среден род (тип 71) редактиране

Значение

Грешни изписвания (7)

  • опадане
  • опадани
  • опадъне
  • опадъни
  • упадани
  • упадъне
  • упадъни

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. упа-да-не
членувано упа-да-не-то
мн.ч. упа-да-ния
членувано упа-да-ни-я-та