уно

Речник на българския език

уно — съществително име, среден род (тип 65) редактиране

Значение

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. уно
членувано уно-то
мн.ч. уно-та
членувано уно-та-та

Връзки