унифициране

Речник на българския език

унифицѝране съществително име, среден род (тип 71) редактиране

Значение

Грешни изписвания (15)

  • онефециране
  • онефециръне
  • онефициране
  • онефициръне
  • онифециране
  • онифециръне
  • онифициране
  • онифициръне
  • унефециране
  • унефециръне
  • унефициране
  • унефициръне
  • унифециране
  • унифециръне
  • унифициръне

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. уни-фи-ци-ра-не
членувано уни-фи-ци-ра-не-то
мн.ч. уни-фи-ци-ра-ния
членувано уни-фи-ци-ра-ни-я-та