унитарен

Речник на българския език

унита̀рен прилагателно име (тип 79) редактиране

Значение

унита̀рна, унита̀рно, мн. унита̀рни, прил. Единен, обединен.
Унитарна държава.Спец. Държава, която е населена от един народ и в която не се допускат автономни териториални образувания на малцинствени групи.

Грешни изписвания (7)

  • онетарен
  • онетарин
  • онитарен
  • онитарин
  • унетарен
  • унетарин
  • унитарин

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед. ч. м. р. уни-та-рен
непълен член уни-тар-ния
пълен член уни-тар-ни-ят
ж. р. уни-тар-на
членувано уни-тар-на-та
ср. р. уни-тар-но
членувано уни-тар-но-то
мн. ч. уни-тар-ни
членувано уни-тар-ни-те