уникат

Речник на българския език

уникат съществително име, мъжки род (тип 7) редактиране

Значение

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. уни-кат
непълен член уни-ка-та
пълен член уни-ка-тът
мн.ч. уни-ка-ти
членувано уни-ка-ти-те
бройна форма уни-ка-та
звателна форма