умърлушване

Речник на българския език

умърлушване съществително име, среден род (тип 71) редактиране

Значение

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. умър-луш-ва-не
членувано умър-луш-ва-не-то
мн.ч. умър-луш-ва-ния
членувано умър-луш-ва-ни-я-та