умъдряне

Речник на българския език

умъдряне съществително име, среден род (тип 71) редактиране

Значение

Грешни изписвания (1)

  • умъдръне

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. умъд-ря-не
членувано умъд-ря-не-то
мн.ч. умъд-ря-ния
членувано умъд-ря-ни-я-та