умоляващ

Речник на българския език

1. умоляващ прилагателно име (тип 76) редактиране

Значение

Грешни изписвания (3)

  • умолъвашт
  • умолъващ
  • умолявашт

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед. ч. м. р. умо-ля-ващ
непълен член умо-ля-ва-щия
пълен член умо-ля-ва-щи-ят
ж. р. умо-ля-ва-ща
членувано умо-ля-ва-ща-та
ср. р. умо-ля-ва-що
членувано умо-ля-ва-що-то
мн. ч. умо-ля-ва-щи
членувано умо-ля-ва-щи-те

2. умоляващ — сег. деят. прич. м. р.

умоляващ е производна форма на умолявам (сег. деят. прич. м. р.).