умножение

Речник на българския език

умножѐние съществително име, среден род (тип 72) редактиране

Значение

ср., само ед.
1. Умножаване.
2. Спец. В математиката — аритметическо действие, при което едно число се увеличава определен брой пъти.
Таблица за умножението.Спец. Таблица, представяща умножението на числата от едно до десет, която се учи наизуст.

Грешни изписвания (3)

  • омножение
  • омнужение
  • умнужение

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. ум-но-же-ние
членувано ум-но-же-ни-е-то
мн.ч. ум-но-же-ния
членувано ум-но-же-ни-я-та