умножен

Речник на българския език

1. умножѐн прилагателно име (тип 76) редактиране

Значение

Грешни изписвания (3)

  • омножен
  • омнужен
  • умнужен

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед. ч. м. р. ум-но-жен
непълен член ум-но-же-ния
пълен член ум-но-же-ни-ят
ж. р. ум-но-же-на
членувано ум-но-же-на-та
ср. р. ум-но-же-но
членувано ум-но-же-но-то
мн. ч. ум-но-же-ни
членувано ум-но-же-ни-те

2. умножен — мин. страд. прич. м. р.

умножен е производна форма на умножа (мин. страд. прич. м. р.).